Раздялата е силно стресиращо събитие за мозъка, сравнимо с физическа болка.
Научно изследване с помощта на ядрено-магнитен резонанс показва, че разглеждането на снимки на бившия партньор активира същите области на мозъка като действителната физическа болка, съобщава .
Мозъкът възприема партньора като източник на удоволствие и сигурност поради начина, по който работи системата за възнаграждение. Прекъсването на връзката лишава мозъка от обичайните дози допамин, окситоцин и ендорфини, което предизвиква състояние, подобно на „абстиненция“.
Снимка: Pixabay
Острият период на „оттегляне“ и натрапчиви мисли продължава средно от три седмици до три месеца. През това време невронните пътища, свързани с партньора ви, активно търсят подсилване, което ви кара да мислите за него или нея постоянно.
Основополагащ за процеса на възстановяване е хипокампусът, който отговаря за паметта и формирането на нови невронни връзки. За да спрете да страдате, мозъкът ви трябва буквално да се „пренастрои“, създавайки нови модели на мислене и поведение.
Срокът за пълно възстановяване варира в широки граници и зависи от продължителността на връзката, дълбочината на привързаността и индивидуалните характеристики на нервната система. Средно са необходими поне шест месеца, за да може мозъкът значително да отслаби болезнените невронни връзки.
Игнорирането на болката и опитите за „забравяне“ само забавят естествения оздравителен процес на психиката. Неизразените емоции създават хроничен стрес, който може да доведе до тревожност, депресия и проблеми с физическото здраве.
Практиките на осъзнатост и медитацията помагат за намаляване на активността на амигдалата – центърът на страха и тревожността. Тези техники ви учат да наблюдавате болезнените мисли отвън, без да ги потискате, но и без да ги подхранвате.
Създаването на нови преживявания и хобита стимулира невропластичността, която представлява способността на мозъка да се променя. Всяка нова дейност формира нови невронни вериги, като постепенно измества старите, свързани с партньора.Редовната физическа активност е естествен антидепресант, който повишава нивото на серотонина и ендорфините. Дори половинчасова енергична разходка всеки ден значително ускорява нормализирането на химическия баланс в мозъка.
Социалната подкрепа активира производството на окситоцин, като компенсира липсата му след раздяла. Общуването с приятели и семейството дава на мозъка сигнал за сигурност и принадлежност, което намалява нивата на стрес.
Пълното приемане на случилото се и интегрирането на преживяването в историята на живота на човека бележи последния етап на изцелението. На този етап мозъкът е завършил процеса на реконсолидация на паметта, при който спомените вече не предизвикват остра емоционална реакция.
Важно е да се разбере, че преживяването на раздяла не е отклонение, а естествена и необходима адаптивна програма на мозъка. Преминавайки през тази болка, психиката ви става по-устойчива и придобивате безценен опит за изграждане на по-здрави взаимоотношения в бъдеще.
Прочетете също
- Защо избираме неподходящи партньори: как ниската самооценка формира токсични връзки
- Как деликатно да кажем на родителите си, че методите им на възпитание са остарели: тактики за поддържане на топли отношения
