Навикът да хапем устните си е често срещана реакция на стрес, тревога или скука.
Това автоматично действие носи временно облекчение, но има сериозни негативни последици, съобщава кореспондент на .
От невробиологична гледна точка това поведение активира центровете за възнаграждение в мозъка, създавайки илюзията за контрол над ситуацията. Този цикъл обаче само повишава общото ниво на напрежение, увековечавайки порочната практика.
Снимка:
Психолозите често категоризират този навик като един от повтарящите се поведения, ориентирани към тялото. Той е насочен към регулиране на емоциите, но е деструктивен и неефективен начин за самоуспокояване.
Основната причина е опитът на нервната система да изпусне парата чрез физическо действие. Мозъкът търси най-краткия път за облекчаване на дискомфорта, като го намира във фокусирането върху устните.
Ако не се работи върху този навик, той може да доведе до хронично възпаление на кожата около устата. Постоянните микротравми я правят уязвима към инфекции, включително херпес и бактериални рани.
Естетическите последици също са значителни, като устните губят естествената си форма, стават неравни и постоянно се лющят. Това може да предизвика срам и допълнително да изостри психологическия дискомфорт на човека.
Първата стъпка към промяната е да се осъзнаят факторите, които предизвикват нежеланото поведение. В продължение на една седмица опитайте да записвате в бележкив кои ситуации и чувства ръката стига до устата.
Ефективна стратегия е да замените лошия навик с неутрален или здравословен навик. Отпийте глътка вода, сдъвчете здравословна дъвка или изстискайте антистрес топче, когато почувствате желание.
Работата с източника на тревожност чрез техники за дълбоко дишане или прогресивна мускулна релаксация дава дългосрочни резултати. Тези техники помагат за намаляване на общите нива на стрес, като премахват почвата за съществуване на навика.
Физическа бариера под формата на подхранващ балсам или санитарно червило с дебела текстура може да помогне за прекъсване на автоматизма. Неприятният вкус или усещане ще послужат като напомняне да спрете.
При сложни случаи може да се наложи помощта на когнитивно-поведенчески терапевт, който да работи върху основните причини за тревожността. Терапевтът може да помогне да се разработи индивидуален план за замяна на разрушителните модели със здравословни такива.
Системната работа върху този навик не само ще подобри състоянието на устните ви, но и ще повиши вашата осъзнатост при управлението на емоциите ви. Бъдете търпеливи, тъй като е необходимо време и редовно повтаряне на правилните действия, за да се формира нова невронна пътека.
Прочетете също
- Как да различаваме грижата от ревността: 3 сигурни признака за скрито напрежение в приятелството
- Защо се нуждаете от „ден без оплаквания“ в една връзка: как съзнателният отказ от негативност променя атмосферата в двойката
