Неприязънта към близките се поражда от болезненото разминаване между нашите очаквания и действителното поведение на другия човек.
Несъзнателно се надяваме, че близките ни хора ще предугаждат желанията ни и ще действат в съответствие с нашата представа за света, твърди кореспондентът на .
Този психологически механизъм често се формира в детството и се пренася в отношенията с възрастните. Очакваме от партньорите, приятелите или роднините си същата безусловна подкрепа, която смятаме, че е трябвало да получим от родителите си.
Снимка: Pixabay
Възмущението е вид защитна реакция, която прикрива по-уязвими чувства като болка, страх или разочарование. По-лесно е да обвиним другия в невнимание, отколкото да признаем собствената си уязвимост и нужда от любов.
Неизказаните очаквания и предположения, че „добрите значими други би трябвало вече да разбират всичко“, се превръщат в основен капан. Изграждаме перфектния сценарий в главите си, но рядко го споделяме на глас.
Когато реалността разбие този крехък сценарий, мозъкът ни го тълкува като лична обида или предателство. Чувстваме се недооценени, неуважени или нуждите ни са умишлено пренебрегнати.
От физиологична гледна точка негодуванието предизвиква стресова реакция в организма, придружена от освобождаване на кортизол. Това състояние може да доведе до мускулно напрежение, проблеми със съня и натрапчиво възпроизвеждане на ситуацията в ума.
Хроничното негодувание унищожава емоционалната близост и създава невидима стена между хората. Натрупаните обиди постепенно се превръщат в постоянна неприязън, която отравя дори най-хубавите спомени.
Ако с обидата не се работи, тя може да прерасне в пасивна агресия, студенина или пълен разпад на отношенията. Човекът зацикля в ролята на жертва, като се лишава от възможността да излекува раната и да продължи напред.Първата стъпка за справяне с обидата е да се признае и утвърди фактът: „Бях обиден“. Човек трябва честно да се запита какво точно мое очакване не е било изпълнено и дали изобщо е било изразено.
Втората стъпка включва провеждането на открит и безпристрастен разговор с любимия човек, като се използва „самопослание“. Вместо да кажете: „Ти ме нарани“, по-ефективно е да кажете: „Почувствах се наранен, когато това се случи, защото това е важно за мен.
Третата стъпка е да работим за промяна на вътрешните нагласи и да приемем, че дори най-близките ни хора невинаги могат да четат мислите ни. Допускането на другите да правят грешки и правото да бъдат себе си намалява честотата и интензивността на обидата.
Разбирането на механизма на обидата ви дава свободата да изберете дали да продължите да страдате, или да поемете отговорността за емоциите си в свои ръце. Умението да разпознавате и трансформирате навреме обидата е ключът към изграждането на здрави и трайни взаимоотношения.
Прочетете също
- Защо мъжете имат нужда да бъдат сами: как самотата помага за възстановяване на умствената сила и емоционалното равновесие
- Защо трябва да спрете да споделяте подробности от личния си живот с приятелките си: как прекалените съвети разрушават доверието в двойката.
