Много родители възприемат гнева на децата към родителите им като лична обида и признак на педагогически провал.
Всъщност тази емоция е естествена и важна част от израстването, съобщава .
Забраната за изразяване на гнева учи детето да потиска истинските си чувства, което може да доведе до психосоматични разстройства. Потиснатите емоции не изчезват, а се натрупват в дълбините на психиката.
Снимка: Pixabay
Гневът е здравословна психическа реакция при нарушаване на личните граници или при невъзможност да се задоволи важна потребност. Чрез тази емоция детето се учи да отстоява мнението си и да разбира собствените си желания.
Когато позволявате на детето си да ви се сърди, му давате да разбере, че любовта ви е безусловна и не зависи от настроението му. Това изгражда у детето дълбоко чувство за основна сигурност и приемане.
Страхът от родителска присъда кара децата да крият негативните си преживявания, което разрушава искреността във взаимоотношенията. Детето започва да се страхува, че лошото му настроение ще го накара да изглежда зле във вашите очи.
Преживявайки гнева в безопасна семейна среда, детето се научава да управлява тази силна емоция, вместо да я избягва. Това умение за емоционална саморегулация се превръща в основа за бъдещата зряла възраст.
Важно е родителите да отделят личността на детето от временното му емоционално състояние, като говорят за неприемливостта на агресивните действия, а не за самите чувства. Нормално е да си ядосан, но не е нормално да удряш или обиждаш друг човек.
Вашият спокоен отговор на гнева на детето е жив модел на издръжливост и емоционална устойчивост за детето. То вижда, че дори силните отрицателни емоции не разрушават взаимоотношенията и че те могат да бъдат понесени.Практикувайте активно слушане, като помагате на детето да назове емоцията си и да намери причината за нея, например като кажете „Виждам, че си ядосан, защото не ти позволих да си играеш с таблета.“ Това учи детето да разбира и разпознава чувствата си.
Ако постоянно потушавате детския гняв с фразите „не се ядосвай“ или „престани сега“, детето може да израсне или пасивно, или, напротив, агресивно. И в двата случая то няма да има уменията да изразява емоциите си конструктивно.
Приемането на детския гняв не означава одобряване или отхвърляне на родителските граници. То означава да уважавате правото на детето на каквито и да е чувства и да му давате мъдри напътствия при изразяването им.
Така че, като позволявате на детето си да ви се сърди, не се отдавате на лошо поведение, а инвестирате в бъдещото му психично здраве. Помагате му да израсне като емоционално зряла личност, която може да изгражда здрави взаимоотношения с другите.
Прочетете също
- Защо детето трябва да скучае: как липсата на развлечения стимулира развитието на въображението и творчеството
- Защо интимността изчезва във връзките: Как неизказаните домашни оплаквания убиват чувствата
