Внезапното замайване при рязко завъртане на главата е познато на много хора и може да предизвика сериозно безпокойство.
Това състояние само по себе си рядко е опасно, но ясно сигнализира за неизправност в сложната система за равновесие, съобщава .
Нашият вестибуларен апарат, разположен във вътрешното ухо, отговаря за възприемането на положението на тялото в пространството и за всякакви промени в скоростта му. Той се състои от полукръгли канали, изпълнени с течност, и чувствителни власинки.
Снимка: Pixabay
Една от най-честите причини за такъв световъртеж е доброкачественият пароксизмален позиционен световъртеж или BPPD. Този проблем възниква, когато микроскопични кристали калциев карбонат се откъснат от обичайната си мембрана вътре в ухото. Плаващи свободно в течността на полукръглите канали, тези кристали създават фалшиви сигнали за завъртане, когато главата се движи.
Мозъкът получава противоречива информация от вестибуларния апарат, зрителните анализатори и рецепторите в мускулите. В резултат на това конфликтът на сигналите се възприема като внезапно замайване и илюзия за движение на околните обекти.
Отделянето на кристали и развитието на ДПХ може да бъде предизвикано от травма на главата, дори лека, или просто от внезапно движение на главата. Понякога този проблем се появява без видима причина при по-възрастните хора поради естествени дегенеративни промени.
Отличителна черта на доброкачествения световъртеж е неговата кратка продължителност, като обикновено пристъпът продължава не повече от минута. Той винаги е ясно свързан с промяна в положението на тялото, например обръщане в леглото или накланяне на главата назад.
Пренебрегването на повтарящите се пристъпи може сериозно да намали качеството на живот, предизвиквайки постоянно безпокойство и ограничавайки физическата активност. Страхът от внезапно замайване кара хората да избягват да обръщат главата си, да спортуват и дори да шофират кола.
За да се диагностицира точно причината за световъртежа, трябва да се обърнете към невролог или отоневролог. Специалистът ще извърши позиционни тестове, като например теста на Дикс-Халпик, за да определи в кой ушен канал плуват кристали.
Лечението на ДПХН най-често не изисква медикаментозно лечение и се основава на извършването на специфични рехабилитационни маневри. Чрез серия от прецизни промени в положението на главата и тялото лекарят премества кристалите обратно в част от вестибуларния апарат, където те няма да предизвикват дразнене.
Маневрата на Епли и маневрата на Семонта се считат за най-ефективните техники и се извършват под наблюдението на специалист. След успешното приключване на процедурата пациентът се съветва да ограничи определени движения на главата през следващите 24 часа.
За да се предотвратят повтарящи се епизоди на световъртеж, се препоръчва редовно да се изпълняват вестибуларни упражнения, включващи плавни завъртания на главата и очите. Спазването на тези прости правила позволява на повечето хора напълно да се отърват от проблема и да се върнат към пълноценен активен живот.
Прочетете също
- Как редовното ходене на бос крак тренира имунитета: механизмът на термоадаптация и въздействието му върху защитните сили на организма
- Защо мозъкът се нуждае от бездействие: как съзнателният мързел увеличава креативността и продуктивността
